Защо развиваме доживотен имунитет срещу някои заболявания, а срещу други – не?

 Доживотен или краткотраен ще е имутитетът срещу COVID-19?  

Някои заболявания, като морбили, ни заразяват веднъж и обикновено ни осигуряват имунитет за цял живот. За други, като грип, трябва да се ваксинираме всяка година. Защо развиваме доживотен имунитет срещу някои инфекции, а срещу други - не? Къде се вписва новият коронавирус във всичко това?

Дали ще развием имунитет към дадено заболяване често зависи от нашите антитела, които са протеини, които произвеждаме в отговор на инфекция. Антителата са една от най-известните защитни сили на организма. Те обгръщат нахлуващите в организма чужди клетки и в най-добрия случай предотвратяват възможността на тези нашественици да превземат нашите клетки и да се размножават. След като изчистим инфекцията, нивата на антителата често намаляват, но част от тях остават в организма, готови да увеличат броя си, ако същата болест атакува отново. Ето защо тестът за антитела може да покаже дали сме били заразени преди. Остатъчните антитела са нещото, което ни предпазва да се разболеем повторно. Поне обикновено е така.

„Организмът в действителност не забравя“, казва Марк Дженкинс, имунолог от Медицинския факултет в Университета в Минесота. „Обикновено, когато се реинфектираме с болест, това не е защото тялото ни е загубило имунитет. Ние се реинфектираме или защото патогенът мутира и нашата имунна система вече не го разпознава, или защото телата ни в състояние на понижен имунен отговор“, обяснява той.

„Вземете за пример грипа. Това е вирус, който може лесно да промени гените си. Тъкмо когато имунната ни система унищожи една версия на вируса, се появява друга, която имунната ни система не разпознава. Не всички вируси мутират толкова лесно. Например, полиомиелитът не може лесно да промени генома си. Ето защо толкова (почти) успешно го изкоренихме“, казва Дженкинс.

„Обикновената настинка и други вируси, които обикновено преминават през горните дихателни пътища, ни реинфектират не винаги, защото мутират бързо, а защото тялото ни обикновено не произвежда много антитела срещу тези патогени. В случая телата ни не се притесняват за горните дихателни пътища“, обяснява пък Марк Слифка, имунолог от Националния изследователски център за примати в Орегон. Според него същото нещо се наблюдава при леки случаи на COVID-19. „Вирусът се придържа към горните дихателни пътища, където тялото не се отнася към него като към заплаха“, казва Слифка и цитира проучване от 2020 г., публикувано в базата данни MedRxiv. Според изследването 10 от 175 пациенти, които са имали леки симптоми, са се възстановили от COVID-19, без да развият забележимо количество антитела.

За заболявания, които не попадат в нито една от тези категории – такива, които не мутират бързо и обикновено предизвикват силен имунен отговор – се забелязва склонност на имунитета да продължи много по-дълго. Проучване от 2007 г., публикувано в New England Journal of Medicine, установи, че ще са необходими над 200 години, докато изчезнат дори половината от антителата, произведени след инфекция с морбили или паротит. То констатира подобни резултати за вируса на Епщайн - Бар, който причинява мононуклеоза. 

И все пак имунитетът на антителата не винаги продължават цял живот. Същото проучване установи, че са необходими около 50 години, за да загубим половината от антителата си срещу варицела и 11 години, за да загубим половината от антителата срещу тетанус. Това означава, че без бустер доза теоретично бихме могли да се заразим с едно от тези заболявания като възрастни.

Учените все още не са сигурни защо поддържаме ооределени антитела по-дълго при някои заболявания в сравнение с други. „Възможно е някои от тези по-често срещани заболявания, като варицела и мононуклеоза, всъщност да ни заразяват по-често, отколкото си представяме, но атителата ни да се справят с инфекцията, преди да забележим“, казва Дженкинс. „В тези случаи имунната система ще бъде в пълен капацитет отново и отново поради повторните инфекции. Това поддържа нашия имунитет бдителен“, отбеляза той. И допълва, че за разлика от тези инфекции, „на тетанус вероятно много рядко се излагаме, тъй като не стъпваме много често на [мръсен] пирон“.

Други учени посочват, че човешката имунна система е научена да се насочва към патогени, които „изглеждат“ по определен начин. „Бактериите и вирусите обикновено са симетрични, с повтарящ се модел на протеини по повърхностите им. (Помислете за COVID-19 - това е топка с равномерно разположени шипове навсякъде.) Една теория предполага, че ние създаваме по-голям и по-дълготраен имунен отговор към по-често повтарящи се патогени. Например антителата, които произвеждаме срещу вариола - силно повтарящият се структуриран вирус на едра шарка, продължават цял живот. Тетанусът обаче изобщо не се повтаря. Токсинът, произведен от тетанус бактериите, а не самите бактерии, ни кара да се разболяваме. Въз основа на тази теория е възможно телата ни да не са добре обучени да се насочват към този единичен, асиметричен протеин“, казва Слифка.

Дали имунитетът срещу новия коронавирус - независимо дали идва от инфекция или ваксина - ще бъде толкова дълготраен, колкото имунитетът ни срещу едра шарка, или ще се нуждаем от нова ваксина всяка година?

Установено е, че някои хора не произвеждат голям брой антитела в отговор на инфекция със SARS-CoV-2. Дженкинс обаче се надява за мнозинството да е в сила обратната тенденция. „Всички доказателства - както от естествени инфекции, така и от изпитвания на ваксини - показват, че повечето хора произвеждат неутрализиращи антитела, чието разнообразие предотвратява проникването на вируси в клетките ни. Освен това, за разлика от грипа, SARS-CoV-2 вирусът, който причинява COVID-19, не мутира бързо. Този вирус има характеристиките на вирусите, срещу които сме били много успешни при ваксинирането“, казва Дженкинс.

По сп. „Live Science“