Фемофлор е съвременен PCR базиран тест и единствен диагностичен способ, позволяващ комплексен анализ и оценка на вагиналната микрофлора, диагностика на дисбиозни състояния и откриване на полово-предавани инфекции. За първи път само с едно изследване е възможно да се установи микробната влагалищна композиция по отношения на всички мироорганизми, населяващи женския влагалищен тракт. Фемофлор е единственият тест,  даващ пълна картина на влагалищния бактериален състав, разграничавайки норма от болест.

Бактериалната вагиноза (BV) е състояние, при което преобладават определени бактерии във влагалището. BV е свързана с дисбаланс на „добри“ и „вредни“ бактерии, които обикновено се намират във влагалището на жената. Бактериалната вагиноза е най-често срещаното вагинално състояние при жени на възраст 15-44 години. Бактериалната вагиноза много често протича без симптоми и може да увеличи риска от заразяване с полово предавани инфекции, както и да компроментира интимното и репродуктивно здраве. 

Бременните жени са в повишен риск от развитие на BV.  Бактериалната вагиноза по време на бременност се асоциира с риск от спонтанен аборт, преждевремннно раждане, ниско тегло на новороденото и инфекция на новороденото. Лечението е особено важно за бременни жени.

Фемофлор плюс® е съвременен PCR базиран тест и единствен диагностичен способ, позволяващ комплексен анализ и оценка на вагиналната и цервикална микрофлора, диагностика на дисбиозни състояния и откриване на полово предавани инфекции. За първи път само с едно изследване е възможно да се установи микробната цервико-вагинална композиция по отношения на всички мироорганизми, населяващи женския влагалищен тракт. Фемофлор е единственият тест,  даващ пълна картина на влагалищния и цервикален бактериален състав, разграничавайки норма от болест.

HPV е най-честата полово предавана инфекция. Можете да се заразите с HPV при вагинален, анален или орален сексуален контакт с някой, който вече има вируса. Заразеното лице обикновено няма признаци или симптоми. Има много различни видове HPV. Някои от тях може да причинят здравословни проблеми, включително генитални брадавици и рак. HPV може да причини рак на маточната шийка и други видове рак, включително рак на вулвата, влагалището, пениса, ануса или гърлото. 

Единственият метод за диагностика на HPV е провеждане на PCR анализ, при който се изолират и намножават ДНК фрагменти от вируса. Тестът е с изклчително висока специфичност и чувствителност и представлява най-ранен прогностичен маркер за рак на маточната шийка (вторият по-честота рак след рака на гърдата сред жените). За всички видове тестове вижте тук.

Андрофлор® е единственият комплексен тест  за определяне на клинично значимата концентрация на всички микроорганизм, населяващи мъжкия урогенитален тракт.

Инфекциите в мъжкия урогенитален тракт са проблем от глобален мащаб и придобиват все по-голямо социално и икономическо значение. Урогениталните инфекции са най-честата причина за нарушения в репродуктивните функции при мъжете и основен фактор за развитието на стерилитет. Остритите и хронични инфекции увреждат зародишния епител на тестисите, нарушават сперматогенезата и влошат качеството на семенната течност. Липсата на симптоми е причина инфекциите да останат незабелязани и предадени и на половия партньор. 

FERTILITY TEST® позволява да се установи директната бактериална и вирусна активност, която е свързана с развитие на инфекции, причиняващи инфертилитет. FERTILITY TEST®  позволява диагностика на генитални вирусни и бактериални инфекции, населяващи ендометриума, без да се налагат инвазивни интервенции. Интегрирането на FERTILITY TEST® е препоръчително при рутинни гинекологични скринингови изследвания, за да се осигури цялостна диагностика и лечение на инфекцията, преди настъпването на сериозни странични ефекти от неоткрити инфекции. FERTILITY TEST®  е правилният избор и при диагностика на ендометрит и тазово-възпалителна болест (PID), олигоспермия, астеноспермия и тератоспермия, неизяснен стерилитет.

Гонореята е полово предавана болест, причинена от инфекция с бактерията Neisseria gonorrhoeae. С нея може да се заразят както мъже, така и жени, като заразяването става при вагинален, анален или орален сексуален контакт с някой, който вече има гонорея.

Това е много често срещана инфекция, особено сред младите хора на възраст 15-24 години. Тя може да обхване гениталиите, ректума и гърлото, в зависимост от сексуалните практики. Гонореята може да причини много сериозни усложнения, когато не се лекува. Бременна жена с гонорея може да предаде инфекцията на бебето си по време на раждане.

Към днешна дата PCR анализът е златен стандарт за диагностика на гонококови инфекции (Вижтe диагностичните препоръки на Цетровете за контрол и превенция на заболяванията ТУК). 

Хламидията е често срещана полово предавана болест, която може да зарази както мъже, така и жени. Тя може да причини сериозни, трайни увреждания на репродуктивната система на жената, което да затрудни или направи невъзможно забременяване. Към днешна дата PCR анализът е златен стандарт за диагностика на хламидийни инфекции (Вижте диагностичните препоръки на Цетровете за контрол и превенция на заболяванията ТУК). 

Гениталният херпес е полово предавана болест, причинена от два вида вируси - херпес симплекс вирус тип 1 (HSV-1) и херпес симплекс вирус тип 2 (HSV-2). Гениталният херпес обикновено се причинява от HSV-2, но оралният херпес, причинен от HSV-1, може да се предаде от устата на гениталиите чрез орален секс. Ето защо, някои случаи на генитален херпес са причинени от HSV-1. 

Повечето хора с инфекция нямат симптоми. Дори и без признаци на заболяването, херпесът може да се разпространи сред полови партньори. Един на всеки шест души на възраст от 14 до 49 години има генитален херпес. 

За бременните жени с генитален херпес е много важно да имат адекватна пренатална грижа. Херпесната инфекция може да бъде предадена от майката на нероденото дете преди раждането, но по-често се предава на бебето по време на раждането. Това може да доведе до потенциално смъртоносна инфекция при новороденото (неонатален херпес).

При съмнение за херпесна инфекция се провежда  PCR анализ върху проба от раневия (везикуларния) секрет. 

При мъжете гениталните микоплазми са отговорни за приблизително 15% –20% от случаите на негонококов уретрит (NGU), 20% –25% от нехламидиалните негонококови уретрити и приблизително 30% от персистиращите или рецидивиращи уретрити. При жените гениталните микоплазми се асоциират с развитие на бактериална вагиноза и се откриват в 10% –30% от жените с клиничен цервицит. Генитални микоплазми се установяват при до 22% от случаите на тазова-възпалителна болест (PID), което демонстрира участието на тези бактерии в развитие на репродуктивни проблеми - инфертилитет, спонтанни аборти, преждевременно раждане, инфекция на новородено.

Гениталните микоплазми са силно неустойчиви във външна среда. Микробиологичната посявка НЕ успява да детектира 40-50% от гинекологичните проби. За Mycoplasma genitalium културата може да отнеме до 6 седмици и само няколко лаборатории в света са в състояние да възстановят клиничните изолати. Следователно, PCR е предпочитаният метод за откриване на генитални микоплазми.

Трихомониазата е много често срещано заболяване, предавано по полов път. Причинява се от инфекция с протозоен паразит, наречен Trichomonas vaginalis. Въпреки че симптомите на заболяването варират, повечето хора, които имат паразита, не проявяват такива и не могат да разберат, че са заразени. Само около 30% развиват някакви симптоми на трихомониаза.

Паразитът преминава от заразен към неинфектиран човек по време на сексуален контакт. При жените най-често заразената част на тялото е долната част на гениталния тракт (вулва, вагина, шийка или уретра). При мъжете най-често заразената част на тялото е вътрешността на пениса (уретрата).

Бременните жени с трихомониаза са по-склонни към преждевременно раждане. 

Не е възможно да се диагностицира трихомониаза само въз основа на симптомите. Както за мъже, така и за жени,  лекуващият лекар следва да назначи лабораторен тест за диагностика на трихомониаза.

Хепатит С е чернодробна инфекция, причинена от вируса на хепатит С (HCV). 

Хепатит С се разпространява чрез контакт с кръв от заразен човек. Повечето случаи на заразяване са в резултат на употреба на чужди игли за инжектиране на наркотици. HCV не се предава ефективно по полов път, но данните показват, че това може да се случи, особено сред хората с ХИВ инфекция. 

За някои хора хепатит С е краткосрочно заболяване, но за повече от половината, заразени с вируса, той се превръща в дългосрочна хронична инфекция. Хроничният хепатит С може да доведе до сериозни, дори животозастрашаващи здравословни проблеми, като цироза и рак на черния дроб. Хората с хроничен хепатит С често нямат симптоми и не се чувстват зле. Когато се появят симптоми, те често са признак за напреднало чернодробно заболяване. 

Няма ваксина за хепатит С. Най-добрият начин за предотвратяване на инфекция е избягване на поведение, което може да доведе до разпространение на болестта, особено инжектиране на наркотици. 

Изследването за хепатит С е важно, тъй като с правилна терапия повечето хора с хепатит С може да бъдат излекувани за 8 до 12 седмици. CDC препоръчва еднократно тестване за хепатит С на всички възрастни (18 години и повече) и всички бременни жени по време на всяка бременност. Центровете за контрол и превенция на заболяванията препоръчват хората с рисково поведение, включително тези, които си инжектират наркотици, да се тестват редовно.

Сифилисът е полово предавано заболяване, което може да има много сериозни усложнения, ако не се лекува. Заразяването става при вагинален, анален или орален сексуален контакт. Първичен симптом на сифилиса е присъствието на везикули (язви) на или около пениса, влагалището, ануса, ректума, устните или в устната кухина. Сифилисът може да се предаде от заразена майка на нейното неродено бебе. За да предпазят бебето си, бъдещите майки трябва да се изследват за сифилис поне веднъж по време на бременността. 

Хепатит В е чернодробна инфекция, причинена от вируса на хепатит В (HBV). Хепатит В се разпространява, когато кръв, сперма или друга телесна течност от човек, заразен с вируса, попадне в тялото на човек, който не е заразен. Това може да се случи при сексуален контакт, при използване на чужди игли за инжекции или от майка на бебе при раждане. Не всички хора, заразени с HBV, имат симптоми.

За много хора хепатит В е краткосрочно заболяване. За други може да се превърне в дългосрочна хронична инфекция, която да доведе до сериозни, дори животозастрашаващи здравословни проблеми като цироза или рак на черния дроб. Най-добрият начин за предотвратяване на хепатит В е ваксинацията.