Сравнение на четирите най-полулярни ваксини срещу COVID

Четири са най-популярните към момента ваксини срещу COVID-19 – Pfizer, Moderna, AstraZeneca и  Johnson & Johnson. Pfizer и Moderna са разрешени за употреба в и САЩ, и в Европейския съюз. В Европа зелена светлина наскоро получи и AstraZeneca. Johnson & Johnson вече започнаха процедура за получаване на разрешително както на Стария континенг, така и в Щатите.

Ето какво е известно към момента за тях:

Pfizer

Разрешена за употреба: 11-ти декември 2020 в САЩ, 21 декември 2020 -  в ЕС

Ефективност по време на клиничните изпитания: 95%

Нужни дози: 2 дози през три седмици

Странични ефекти: Умора, главоболие, студени тръпки, мускулни болки, особено след втората доза

За кого е препоръчителна: За хора на и над 16 години

Подходяща ли е за бременни и кърмещи жени: Бременни жени или кърмещи майки, които искат да се ваксинират, би трябвало да бъдат ваксинирани, препоръчват експертите. Все още не са правени клинични изпитания върху бременни

За кого не е препоръчителна: Хора с анамнеза за сериозни алергични реакции, хора с анамнеза за алергични реакции към съставките на ваксината, включително полиетилен гликол, и хора с анамнеза за алергични реакции към полисорбат

Значителни странични ефекти: 50 случая на анафилаксия след ваксинация, предимно жени

Четири случая на парализа на Бел - вид временна лицева парализа, докладвани при хора, получили ваксината. Това не е повече от очакваното за общата популация

Хора с намалени имунни функции: Приложима е за хора, чиято имунна функция е понижена в резултат на ХИВ или имуносупресиращи лекарства, ако нямат други противопоказания срещу приема й. Информацията за безопасност на ваксината сред тази група е ограничена

Хора с автоимунни заболявания: Няма налични данни за безопасността или ефективността на mРНК ваксините при хора с автоимунно заболяване. Хората с автоимунни заболявания биха могли да се ваксинират, ако нямат други противопоказания срещу приема й

Безопасна ли е за хора с анамнеза за синдром на Гилен-Баре (GBS): Към днешна дата не са наблюдавани случаи на GBS при хора, ваксинирани за COVID-19. Американските Центрове за контрол на заболяванията твърдят, че анамнеза за GBS не е причина да се избягва ваксинацията.

Moderna

Разрешена за употреба: 18 декември 2020 в САЩ, 6 януари 2021 -  в ЕС

Ефективност по време на клиничните изпитания: 94.1%

Нужни дози: 2 дози през четири седмици

Странични ефекти: Треска, мускулни болки, главоболие с продължителност няколко дни. Ефектите се влошават след втората доза

За кого е препоръчителна: За хора на и над 18 години

Подходяща ли е за бременни и кърмещи жени: Има ограничени данни. Проучвания при плъхове, които са били имунизирани преди и по време на бременност, не са установили опасения за безопасността. Според американските Цетрове за контрол на болестите бременните жени сами трябва да решат дали да се ваксинират.

За кого не е препоръчителна: Хора с анамнеза за сериозни алергични реакции, всички с анамнеза за алергични реакции към съставките на ваксината, включително полиетилен гликол, и всички с анамнеза за алергични реакции към полисорбат.

Значителни странични ефекти: 21 случая на анафилаксия след ваксинация, всички при жени.

Четири случая на парализа на Бел, докладвани в клиничните проучвания, включително 3 в групата на ваксините и 1 в групата на плацебо. Това не е повече от очакваното за общата популация.

Хора с намалени имунни функции: Приложима е за хора, чиято имунна функция е понижена в резултат на ХИВ или имуносупресиращи лекарства, ако нямат други противопоказания срещу приема й. Информацията за безопасност на ваксината сред тази група е ограничена.

Хора с автоимунни заболявания: Няма налични данни за безопасността или ефективността на mРНК ваксините при хора с автоимунно заболяване. Хората с автоимунни заболявания биха могли да се ваксинират, ако нямат други противопоказания срещу приема й.

Безопасна ли е за хора с анамнеза за синдром на Гилен-Баре (GBS): Към днешна дата не са наблюдавани случаи на GBS при хора, ваксинирани за COVID-19. Американските Центрове за контрол на заболяванията смятат, че анамнеза за GBS не е причина да се избягва ваксинацията.

AstraZeneca

Разрешена за употреба: 29 януари 2021 – одобрена в ЕС, в САЩ – очаква се компанията да подаде документи за одобрение в края на март

Ефективност по време на клиничните изпитания: 70% 

Нужни дози: 2 дози през един месец

Странични ефекти: Болка на мястото на инжектиране, треска, мускулни болки, главоболие

За кого е препоръчителна: За хора над 18 години

Подходяща ли е за бременни и кърмещи жени: Още няма информация

За кого не е препоръчителна: Хора над 55 години

Значителни странични ефекти: Четири сериозни нежелани реакции, включително два случая на напречен миелит.

Хора с намалени имунни функции: Няма информация

Хора с автоимунни заболявания: Няма информация

Безопасна ли е за хора с анамнеза за синдром на Гилен-Баре (GBS): Няма информация

Johnson & Johnson

Разрешена за употреба: Подадени са документи за разрешително в САЩ и ЕС

Ефективност по време на клиничните изпитания: 66%

Нужни дози: 1 доза

Странични ефекти: Още няма информация

За кого е препоръчителна: Още няма информация

За кого не е препоръчителна: Още няма информация

Подходяща ли е за бременни и кърмещи жени: Още няма информация 

Значителни странични ефекти: Един човек е приет в болница заради висока температура, свързана с ваксината. Регистрирани са още 4 четири сериозни случая, но се оказало, че не са свързани с ваксината

Хора с намалени имунни функции: Още няма информация

Хора с автоимунни заболявания: Още няма информация

Безопасна ли е за хора с анамнеза за синдром на Гилен-Баре (GBS): Още няма информация

Това са четирите основни продукта на пазара към момента. Според проучване на Imperial College в Лондон сред хиляди хора в 15 страни по света доверието във ваксините започва да нараства. През миналия ноември – преди страните да започнат да разрешават използването на ваксини срещу COVID-19, около 40% от анкетираните са заявили, че биха се ваксинирали, ако им бъде предложена ваксина. Повече от половината обаче са споделили, че се притесняват от потенциални странични ефекти.

През януари вече повече от половината анкетирани са изразили съгласие да се ваксинират, а делът на хората, които са заявили, че се притесняват от страничните ефекти на ваксините, е спаднал до 47%. 

Най-големият дял желаещи да се ваксинират е отчетен във Великобритания – 78%. В Испания броят на желаещите да получат ваксина е скочил от 28% през ноември на 52% в средата на януари. Според учените високият процент в тези две страни вероятно се дължи на съобщенията за висока ефикасност при ранните кандидати за ваксина и техните обещаващи досегашни данни за безопасност. Отношението на хората също може да се е променило, тъй като техните приятели и семейство споделят положителни или неутрални преживявания след ваксинация, смятат те.

Въпреки че като цяло доверието във ваксините расте, в някои отделни страни картината продължава „да е сложна“, коментират авторите на изследването. Според тях такова е положението в държави, които имат история с недоверието към ваксините. Сред анкетираните във Франция, например, 44% все още не желаят да получават имунизации срещу COVID. Интересна е ситуацията и в Япония. На въпрос „Доколко се доверявате на ваксините срещу COVID-19?“ 66% от анкетираните японци са отговорили „изобщо не“ или „малко“. 

Като цяло заключението от проучването е, че отношението към ваксината се подобрява в някои части на света, но в други колебанията относно ползата от нея остават. Най-големите регистрирани притеснения са относно нейната безопасност.

Изследването е проведено в периода ноември 2020 - януари 2021 г.,  като всеки път са избирани около 13 500 души в цяла Европа, Азия и Австралия. За учените е било важно да изследват какви са били нагласите преди одобрението на ваксините и след като те бъдат въведени за употреба.