Антитела срещу двойноверижна ДНК (anti-dsDNA; Anti-double stranded DNA) IgG

С този тест се измерва количеството на антитела срещу двойноверижна дезоксирибонуклеинова киселина (anti-dsDNA), които могат да се намират в кръвта. Анти-dsDNA (анти двДНК ) е автоантитяло, което се образува, когато имунната система на човека не успява да направи разлика между "собствени" и "несобствени" клетъчни компоненти. То погрешно се насочва към и атакува собствения генетичен материал на организма, причинявайки възпаление, увреждане на тъканите и други признаци и симптоми, които се свързват с автоимунно разстройство.

Анти- двДНК е едно от няколкото антинуклеарни антитела (АNА) - група антитела, насочени срещу вещества, намиращи се в ядрото на клетките. Макар че може да присъства в ниско ниво при редица заболявания, анти двДНК се свързва предимно с автоимунното заболяване системен лупус еритематозус (СЛЕ или лупус). СЛЕ може да засегне бъбреците, ставите, кръвоносните съдове, кожата, сърцето, белите дробове и мозъка. Симптомите могат да включват болки в ставите, обриви, умора и бъбречна дисфункция. СЛЕ се среща най-често при жени на възраст между 15 и 40 години и е по-разпространен сред хора от неевропеидната раса. Въпреки че не е известна пряка причина, възможно е да има някакво генетично предразположение, смятат учените. Определени лекарства, химикали, слънчева светлина или вирусни инфекции могат да предизвикат епизод.

Едно от особено сериозните усложнения на СЛЕ е лупусният нефрит - състояние, характеризиращо се с възпаление на бъбреците, което може да доведе до белтък в урината, високо кръвно налягане и бъбречна недостатъчност. То възниква, когато автоантителата се свързват с антигени и се отлагат в бъбреците. При оценката на човек с лупусен нефрит високият титър на анти двДНК обикновено се свързва с продължаващо възпаление и увреждане на бъбреците.

Защо да се тествате?

В помощ на диагностицирането и наблюдението на системния лупус еритематозус (СЛЕ)

Кога да се изследвате?

Когато имате симптоми, свързани със СЛЕ, и положителен тест за ANA; периодично, когато сте диагностицирани със СЛЕ.

Каква проба се изисква?

Венозна или периферна кръв.

Необходима ли е подготовка за теста?

Не.

Как се използва?

Тестът за анти двДНК се използва в подкрепа на диагнозата системен лупус еритематозус (СЛЕ) и я разграничава от други автоимунни заболявания. Обикновено тестът се изисква след положителен тест за ANA при хора, които имат клинични признаци, предполагащи СЛЕ. Той може да бъде поискан заедно с друго автоантитело, свързано със СЛЕ, тест за анти-Sm (антитела на Смит), който често се извършва като част от панела за екстрахируем ядрен антиген (ENA). В зависимост от клиничните признаци и подозренията на лекаря може да се поискат допълнителни автоантитела, за да се направи разграничение между и да се изключат други автоимунни заболявания.

Тестът за анти двДНК може да се използва за проследяване на активността на заболяването при лице, което е диагностицирано със СЛЕ. При болните от СЛЕ често се наблюдават обостряния, при които симптомите се влошават, а след това отшумяват. Повишени нива на анти двДНК могат да се наблюдават преди и по време на тези обостряния.

Клинично приложение: Системен лупус еритематозус, автоимунни нарушения, синдром на Сьогрен, склеродермия.

‍