Антифосфолипиден синдром - Пълен пакет

Тестовете за антифосфолипидни антитела са за имунни протеини (антитела), насочени срещу фосфолипиди. Фосфолипидите се намират в клетъчните мембрани, включително тези на тромбоцитите. Те са липидни молекули, които играят решаваща роля в съсирването на кръвта. Когато се образуват антифосфолипидни антитела, те пречат на процеса на съсирване по начин, който не е напълно изяснен. Те увеличават риска на засегнатия пациент от развитие на повтарящи се неподходящи кръвни съсиреци (тромби) в артериите и вените, които могат да доведат до инсулти и инфаркти. Антифосфолипидните антитела се свързват и с тромбоцитопения (ниско ниво на тромбоцитите) и с риск от повтарящи се спонтанни аборти (особено през 2-ия и 3-ия триместър), преждевременно раждане и прееклампсия.

Антифосфолипидните антитела често се наблюдават при автоимунни заболявания като системен лупус еритематозус (SLE). Те могат да се наблюдават и при ХИВ, някои видове рак, при възрастни хора и временно при инфекции и при някои лекарствени лечения (като фенотиазини и прокаинамид).

Антифосфолипидният синдром (APS) наричан още синдром на Хюз, е призната група от признаци и симптоми, която включва образуване на тромби (кръвни съсиреци), повтарящи се спонтанни аборти, тромбоцитопения и наличие на едно или повече антифосфолипидни антитела. APS може да бъде първичен (без подлежащо автоимунно заболяване) или вторичен (съществуващ със специфично автоимунно заболяване).

Най-често срещаните антифосфолипидни антитела са кардиолипиновите антитела (наричани още антикардиолипинови антитела или ACA) и лупусният антикоагулант. Други изследвани антитела включват анти-бета2 гликопротеин I и антифосфатидилсерин. Съществуват два вида тестове, които се използват за откриване на антифосфолипидни антитела. Първият е тестът за кардиолипинови или бета2 гликопротеинови I антитела. Използваните тестове могат да откриват няколко класа (IgG, IgM и/или IgA) на самите антитела. Вторият вид са тестовете за лупусен антикоагулант, които представляват функционални тестове, измерващи времето, необходимо за съсирване на пробата на пациента, а за да се осъществи съсирването, те изискват наличието и действието на фосфолипиди. Изследванията на лупусния антикоагулант започват с изследване за установяване на удължаване на съсирването, най-често срещаното от които е PTT. След това трябва да се извършат потвърдителни изследвания, за предпочитане с метод, подобен на първоначалния скринингов анализ.

Допълнителните диагностични и потвърдителни тестове могат да включват RVVT (Russell viper venom time), PNP (platelet neutralisation procedure), KCT (kaolin clotting time) и/или хексагонален липиден неутрализационен тест.

Какво се изследва с този тест?

• anti-Cardiolipin ACL (Кардиолипин АТ) скрининг

• anti-β2 GP 1 (β2 Гликопротеин 1 АТ) скрининг

• anti-Prothrombin ( анти протромбин ) IgG + IgM

• anti-Annexin V IgG (анти анексин V) количествен

• anti-Annexin V IgМ (анти анексин V) количествен

Предназначение на теста

Изследването на антифосфолипидни антитела се използва, за да се определи причината за необясним тромботичен епизод, повтаряща се загуба на бременност, тромбоцитопения и/или удължен PTT тест. Тъй като наличието както на лупусен антикоагулант, така и на антифосфолипидни антитела (антикардиолипинови или B2GP1 антитела) има по-висока специфичност за поставяне на диагнозата антифосфолипиден синдром, двата теста обикновено трябва да се извършват едновременно.

Ако се открият антифосфолипидни антитела, същите тестове трябва да се поискат 12 до 24 седмици по-късно, за да се определи дали наличието им е трайно или временно. Ако тестът за антифосфолипидни антитела на пациент с автоимунно заболяване е отрицателен, той може да бъде изследван отново, тъй като тези антитела могат да се появят по всяко време.

Защо да се тествате?

За да се изследва неподходящото образуване на съсиреци; за да се определи причината за повтарящи се спонтанни аборти; за оценка на удължено РТТ (частично тромбопластиново време); като част от оценката за синдром на антифосфолипидните антитела, като част от оценката на пациенти със заболяване на съединителната тъкан.

Кога да се изследвате?

Когато имате удължен PTT тест; когато сте имали повтарящи се необясними венозни или артериални кръвни съсиреци; когато сте имали повтарящи се спонтанни аборти, особено през втория и третия триместър; ако имате лупус или свързано с него заболяване на съединителната тъкан.

Каква проба се изисква?

Венозна кръв.

Необходима ли е подготовка за теста?

Не.

Клиничо приложение: Автоимунни заболявания, прекомерни нарушения на съсирването на кръвта, антифосфолипиден синдром, лупус.

‍