Антиглиадинови антитела (AGA; anti-Gliadin; Anti-Gliadin Antibodies) IgA
сектор Клинична лаборатория
сектор Клинична лаборатория
Условия за вземане: Няма. За локации извън София, срокът се удължава с 24h.
Имунология
няма подкатегории имунология
няма подкатегории имунология
Изследването на деаминираните глиадинови IgA антитела се прави за оценка на пациенти, за които има съмнение за целиакия, включително на пациенти със съвместими клинични симптоми, пациенти с атипични симптоми и лица с повишен риск (фамилна анамнеза, предишна диагноза със свързано заболяване, положителен резултат за HLA DQ2 и/или DQ8).
Използва се също за проследяване на отговора към безглутенова диета при пациенти с целиакия.
Какво е целиакия?
Целиакията (глутено-чувствителна ентеропатия, целиакална спру) е резултат от имунно-медииран възпалителен процес, който възниква при генетично чувствителни индивиди след прием на протеини от пшеница, ръж или ечемик. Възпалението при целиакия се проявява предимно в лигавицата на тънките черва, което води до атрофия на вилусите. Общите клинични прояви, свързани със стомашно-чревното възпаление, включват коремна болка, малабсорбция, диария и/или запек. Клиничните симптоми не се ограничават само до стомашно-чревния тракт. Други често срещани прояви на целиакията включват неспособност за растеж (забавен пубертет и нисък ръст), недостиг на желязо, повтаряща се загуба на плода, остеопороза, хронична умора, повтарящ се афтозен стоматит, хипоплазия на зъбния емайл и херпетиформен дерматит. Пациентите с целиакия може да имат и невропсихиатрични прояви, включително атаксия и периферна невропатия, и са изложени на повишен риск от развитие на неходжкинов лимфом. Заболяването се свързва и с други клинични нарушения, включително тиреоидит, захарен диабет тип I, синдром на Даун и дефицит на IgA.
Лицата с членове на семейството, които имат целиакия, са изложени на повишен риск от развитие на заболяването. Генетичната предразположеност е свързана със специфични маркери на човешкия левкоцитен антиген (HLA).
Серологичните тестове могат да се използват за идентифициране на лица с голяма вероятност за целиакия. Заболяването се свързва с различни автоантитела, включително ендомизиални антитела, антитела срещу тъканна трансглутаминаза (tTG) и деамидирани глиадинови антитела. Въпреки че при него обикновено преобладава IgA изотипът на тези антитела, засегнатите може да произвеждат и IgG изотипове, особено ако са с IgA дефицит. При хора, които произвеждат достатъчно общ IgA най-чувствителният и специфичен серологичен тест е tTG IgA изотип. При тези с дефицит на IgA е необходимо изследване за антитела tTG и деамидиран глиадин IgG.
За целите на оценката всички серологични тестове, назначени за диагностициране на целиакия, трябва да се извършват, докато пациентът е на глутен-съдържаща диета. След като пациентът започне да спазва безглутенова диета, серологичните изследвания може да бъдат повторени, за да се оцени отговора на лечението. При някои пациенти нормализирането на титрите на антителата може да отнеме до 1 година. Постоянно повишените резултати предполагат лошо придържане към безглутеновата диета или възможност за рефрактерна целиакия.
Каква проба се изисква?
Венозна или периферна кръв.
Нужна ли е специална подготовка за теста?
Не.
Какво означават резултатите от теста?
Положителните резултати от теста за деамидирани глиадинови IgA антитела са в съответствие с диагнозата целиакия.
Отрицателните резултати за деамидирани глиадинови IgA антитела показват намалена вероятност за целиакия.
Намаляването на концентрацията на деамидирани глиадинови IgA антитела може да започне след започване на безглутенова диета и може да показва отговор на терапията.
Има ли нещо друго, кето тряба да знам?
Не трябва да се разчита единствено на този тест за поставяне на диагноза целиакия. Той трябва да се използва за идентифициране на пациенти, за които има повишена вероятност да имат целиакия.
Засегнатите лица, които са били на безглутенова диета преди изследването, могат да получат отрицателен резултат.
При лицата, които са показали отрицателен резултат, трябва да се има предвид дефицит на IgA. Ако общият IgA е нормален и деамидираният глиадинов IgA е отрицателен, вероятността пациентът да има целиакия е малка.
Ако серологията е отрицателна или остават съществени клинични съмнения, трябва да се проведе допълнително изследване с ендоскопия и чревна биопсия. Това е особено важно при пациенти с изразени малабсорбционни симптоми, тъй като много синдроми могат да имитират целиакия.
Този тест не трябва да се назначава като заместител на TSTGP / Tissue Transglutaminase (tTG) Antibodies, IgA and IgG профил, серум.
Клинично приложение: Целиакия