Анти-Sm антитела (anti-Sm IgG)

Sm (Smith) е малък ядрен рибонуклеопротеин, съставен от няколко белтъчни автоантигена, обозначени като B, B1, D, E, F и G. Sm антителата са специфични за лупус еритематозус (ЛЕ) и се срещат при приблизително 30% от пациентите с ЛЕ. Нивата на Sm антителата остават относително постоянни с течение на времето при пациентите с ЛЕ и обикновено се откриват при пациенти, които имат и RNP (рибонуклеопротеинови) антитела (1,2).

Sm е 1 от 4 автоантигена, които обикновено се наричат екстрахируеми ядрени антигени (ENA). Другите ENA са RNP, SS-A/Ro и SS-B/La. Всеки ENA е съставен от 1 или повече протеини, свързани с малки ядрени РНК (snRNA) с размер от 80 до приблизително 350 нуклеотида. Антителата към ENA са често срещани при пациенти със заболявания на съединителната тъкан (системни ревматични заболявания), включително ЛЕ, смесена болест на съединителната тъкан, синдром на Сьогрен, склеродермия (системна склероза) и полимиозит/дерматомиозит.

За какво се използва тестът?

За оценяване на пациенти с признаци и симптоми на заболяване на съединителната тъкан, при които тестът за антинуклеарни антитела е положителен

Изследването за Sm антитела не е полезно при пациенти без доказани антинуклеарни антитела.

Каква проба се изисква?

Венозна кръв или периферна кръв.

Необходима ли е подготовка за теста?

Не.

Какво означават резултатите от теста?

Положителният резултат за анти-Sm антитела е в съответствие с диагнозата лупус еритематозус.

Клинично приложение: Системни ревматични заболявания, включително ЛЕ, смесена болест на съединителната тъкан, синдром на Сьогрен, склеродермия (системна склероза) и полимиозит/дерматомиозит.

‍