Цитомегаловирус (CMV) IgG - Immunity

Повечето хора се заразяват с цитомегаловирус (CMV) като деца или в млада възраст и не изпитват значителни симптоми или здравословни проблеми, но най-честите симптоми са треска, умора и жълтеница. По време на активна инфекция CMV се открива в много телесни течности, включително слюнка, урина, кръв, кърма, сперма, цервикален секрет и гръбначно-мозъчна течност. Той лесно се предава на други хора чрез сексуален контакт и споделяне на слюнка или чрез контакт със заразени предмети, като пелени или играчки. След като първоначалната "първична" инфекция отмине, CMV става латентен или спящ - подобно на други членове на семейството на херпеса. Цитомегаловирусът остава в пациента до края на живота му, без да предизвиква никакви симптоми, освен ако не се активира отново, когато имунната система на пациента е компрометирана.

Съществуват няколко метода за откриване на цитомегаловирусна (CMV) инфекция:

Изследване на антитела

В кръвта могат да бъдат открити два вида антитела срещу CMV: IgM и IgG. IgM антителата са първите, които се произвеждат от организма в отговор на CMV инфекция. Те се появяват при повечето хора в рамките на една или две седмици след първоначалното излагане на въздействието им. Производството на IgM антитела се повишава за кратък период от време и след това намалява. В крайна сметка, след няколко месеца, нивото на CMV IgM антителата обикновено спада под откриваемите нива. Понякога IgM антитела се произвеждат, когато латентният CMV се реактивира. IgG антитела се произвеждат от организма няколко седмици след първоначалната CMV инфекция. Нивата на IgG се повишават по време на активната инфекция, след което се стабилизират, когато CMV инфекцията отшуми и вирусът стане неактивен. След като човек е бил изложен на CMV, той ще има известно измеримо количество CMV IgG антитела в кръвта си до края на живота си. Изследването на CMV IgG антитела може да се използва заедно с IgM изследване, за да се потвърди наличието на скорошна или предишна CMV инфекция.

Детекция на вирус

Откриването на вируса може да стане чрез детектиране на генетичния материал на вируса (CMV ДНК). Методът е полимеразна верижна реакция – PCR, и чрез него се открива и измерва количеството вирусна ДНК в пробата на пациента. Изследването може да бъде качествено, като се определя наличието или отсъствието на CMV, или количествено, като се измерва количеството на наличния вирус.

Изборът на тестовете и взетите телесни проби зависи от възрастта на пациента, общото му здравословно състояние и симптомите, както и от клиничните находки и съмненията на лекаря за засягане на органи.

Защо да се изследвате?

Ако Вашият лекар подозира, че понастоящем имате или наскоро сте имали цитомегаловирусна (CMV) инфекция или ако е важно да се знае дали някога сте имали CMV инфекция - например преди трансплантация на орган.

Кога да се изследвате?

Когато млад човек, бременна жена или имунокомпрометиран пациент има типични симптоми, които предполагат CMV инфекция (умора, треска, жълтеница); когато новородено има множество вродени аномалии, необяснима жълтеница или анемия и/или когато бебето има гърчове или проблеми в развитието, които може да се дължат на CMV.

Каква проба се изисква?

Необходимата проба зависи от това дали изследването се прави за определяне на наличието на антитела или за откриване на самия вирус, както и от здравословното състояние на пациента. Изследването на антитела изисква венозна кръв.

Необходима ли е подготовка за теста?

Не.

Клинично приложение: HIV.

‍

‍

‍