Епщайн-Бар вирус (EBV VCA) IgG - инфекц. мононукл.

Антителата срещу вируса на Епщайн-Бар (EBV) са група от тестове, които се изискват, за да се диагностицира настояща, скорошна или минала EBV инфекция.

EBV е член на семейството на херпесните вируси. Предаван чрез слюнката, вирусът причинява инфекция, която е много разпространена. След излагане на вируса има инкубационен период от няколко седмици. След възстановяването от тази първоначална инфекция вирусът остава неактивен ("спящ") в организма до края на живота на човека. EBV може да се активира отново от време на време, но не причинява почти никакви проблеми, освен ако имунната система не е значително отслабена.

Повечето хора се заразяват с EBV в детска възраст и дори по време на инфекцията имат малко или никакви симптоми. Въпреки това, когато първоначалната инфекция се случи в юношеска възраст, EBV може да причини заболяване от жлезиста треска (инфекциозна мононуклеоза). Това се случва при около 35 - 50% от заразените в тази възраст. Инфекциозната мононуклеоза обикновено причинява: умора, повишена температура, възпалено гърло, подути лимфни възли, увеличен далак. По-рядко тя може да причини и: увеличен черен дроб или хепатит, обрив. Болните обикновено имат симптоми в продължение на месец или два, преди да настъпи подобрение. В редки случаи симптомите може да продължат за повече месеци.

Защо да се изследвате?

Обичайната причина за изследване за EBV е да се диагностицира жлезистата треска (известна също като инфекциозна мононуклеоза). Някои хора могат да бъдат тествани за EBV и при лечение, което отслабва имунната система, като например имуносупресивни лекарства или трансплантация.

Кога да се изследвате?

Ако имате симптоми на жлезиста треска (повишена температура, умора, подути лимфни възли, възпалено гърло).

Каква проба се изисква?

Венозна кръв.

Необходима ли е подготовка за теста?

Не.

Какво е приложението на теста?

Много често се налага да се направи повече от един тест за EBV върху кръвната проба, за да се постави диагнозата. Обикновено е необходима комбинация от различни тестове за EBV антитела, за да се установи кога е настъпила EBV инфекцията. Най-често използваните тестове за EBV антитела се наричат VCA-IgM, VCA-IgG и EBNA-IgG.

Кога се изисква този тест?

Антитела срещу EBV може да бъдат поискани при наличие на симптоми, предполагащи жлезиста треска. Понякога тестът за антитела се назначава, за да се разбере дали пациентът някога в миналото е имал EBV инфекция или е податлив на нея. Това е важно преди започване на прием на имуносупресивни лекарства или предстояща трансплантация.

Какво означава резултатът от теста?

Ето най-често срещаните модели на резултати и какво означават те:

1) Резултати: VCA-IgM и VCA-IgG и EBNA-IgG - всички НЕГАТИВНИ.

 Означава:  Никога не сте имали EBV инфекция.

2) Резултати: VCA-IgM и VCA-IgG са ПОЛОЖИТЕЛНИ, EBNA-IgG е НЕГАТИВЕН.

Означава: Имате скорошна EBV инфекция (през последните 4-6 седмици).

3) Резултати: VCA-IgM НЕГАТИВЕН, VCA-IgG и EBNA-IgG ПОЗИТИВЕН.

Означава: В миналото сте имали EBV инфекция, но тя е била преди повече от 6-8 седмици. (Вероятно EBV не е причина за сегашното ви заболяване.)

Понякога резултатите от първата кръвна проба може да не са категорични. В този случай може да бъде предложено вземане на контролна кръвна проба след няколко седмици.

Време за издаване на резултат: Всеки вторник и четвъртък.

Клинично приложение: Панкреатит, ХИВ, грип, бременност.

‍

‍

‍

‍

‍