Фенотипизиране на NK/TNK клетки (Immunophenotyping NK/TNK Cells panel)

С фенотипизирането се установява наличието или отсъствието на антигени на белите кръвни клетки (БКК). Тези антигени са протеинови структури, които се намират на повърхността или във вътрешността на БКК. В нормалните БКК са налице типични групи антигени. Нетипични, но характерни групи се наблюдават при специфични левкемии и лимфоми. Това позволява фенотипизирането да бъде полезно за диагностициране и класифициране на тези видове рак на кръвните клетки.

Левкемиите се причиняват от абнормни типове кръвни клетки, наречени лимфоцити или миелоидни (гранулирани) кръвни клетки, които започват да се клонират. Това води до моноклонални лимфоцитни или миелоидни левкемии. Лимфомите се причиняват от абнормни лимфоцити, които стават моноклонални и водят до рак на лимфната система. Произведените моноклонални клетки не се борят с инфекциите като нормалните БКК и не умират с нормална скорост. Те се натрупват в костния мозък или в лимфния възел, откъдето са произлезли. С увеличаването на броя на клонингите на БКК те могат да изтласкат и да потиснат производството на нормални червени и бели кръвни клетки и левкемичните или лимфомните  клетки могат да се освободят в кръвния поток.

Пълната кръвна картина (ПКК) и диференциалните тестове, извършени върху кръвна проба от човек с левкемия или лимфом, обикновено показват увеличен брой бели кръвни клетки с преобладаване на един вид БКК. Тези тестове могат да подскажат за лимфом или левкемия, но за потвърждаване на диагнозата обикновено е необходима повече информация. ПКК и диференциалните тестове често не могат да потвърдят моноклоналните БКК или да открият фините разлики, които могат да съществуват между различните видове рак на кръвните клетки, и не могат да разграничат различните видове лимфоцити или миелоидни БКК.

При фенотипизирането се изследва кръв, за да се събере тази информация - информация, която след това се използва за идентифициране на конкретен вид левкемия или лимфом и, когато е възможно, за прогнозиране на вероятната им агресивност и/или реактивност към определено лечение. Идентификациите и прогнозите се основават на антигенни асоциации и модели, които са били установени с течение на времето.

Повечето антигени, които се откриват при имунофенотипиране, се идентифицират с номер CD (клъстери на диференциация или обозначение на клъстер), като например: CD1a, CD2, CD3, CD4, CD8, CD13, CD19, CD20, CD33, CD61 или CD235. CD номерата представляват конвенция за именуване, която се основава на международен консенсус. Идентифицирани са няколкостотин антигена, които са получили CD обозначения, но само малък брой от тях се тестват рутинно за клинична употреба.

С този тест се изследват:

• Общи Т лимфоцити (CD3+)

• Общи Т лимфоцити (CD3+) %

• NK клетки (CD3-/CD16+/CD56+)

• NK клетки (CD3-/CD16+/CD56+) %

• Т клетки с NK активност (CD3+/CD16+/CD56+)

Защо да се изследвате?

За диагностициране и класифициране на левкемия или лимфом; за насочване на лечението; за откриване и оценка на остатъчни ракови клетки.

Кога да се изследвате?

Когато лекарят смята, че може да имате левкемия или лимфом; когато сте диагностицирани с левкемия или лимфом, но конкретният подтип не е известен; понякога за оценка на ефективността на лечението или за оценка на рецидивиращо заболяване

Каква проба се изисква?

Венозна кръв.

Необходима ли е подготовка за теста?

Не.

Има ли нещо друго, което трябва да знам?

Анализът на Т-лимфоцитната подгрупа въз основа на експресията на CD3, CD4 и CD8 се извършва отделно за наблюдение на хора с ХИВ/СПИН.

Клинично приложение: Левкемия, лимфом, заболявания на костния мозък.

‍