Мед (Cu; Copper)

С този тест се измерва количеството мед в кръвта. Медта е основен минерал, който тялото включва в ензимите. Тези ензими играят роля в регулирането на метаболизма на желязото, образуването на съединителната тъкан, производството на енергия на клетъчно ниво, създаването на меланин и функцията на нервната система и мозъка.

Медта се съдържа в много храни, включително ядки, шоколад, гъби, ракообразни, пълнозърнести храни, сушени плодове и черен дроб. Питейната вода може да съдържа мед, получена при преминаването ѝ  през медни тръби. В храната може да има наличие на мед, получена, ако се готви или сервира в медни съдове.

Обикновено организмът абсорбира медта от червата, прави я нетоксична, като я свързва с протеин, и я пренася до черния дроб. Черният дроб съхранява част от медта и свързва по-голямата част от останалата част с протеин, наречен апоцерулоплазмин, който при свързването на медта се превръща в ензима церулоплазмин. Около 95 % от медта в кръвта се свързва с каерулоплазмина. Черният дроб отделя излишната мед в жлъчката, а тя се извежда от организма с изпражненията. Част от медта се отделя и с урината.

Както излишъкът, така и недостигът на мед са редки. Болестта на Уилсън, която е наследствено заболяване, може да доведе до прекомерно натрупване на мед в черния дроб, мозъка и други органи. Това може да доведе до увреждане на тъканите и до признаци и симптоми като:

- анемия

- гадене, болки в корема

- жълтеница

- умора

- промени в поведението

- тремор

- затруднено ходене и/или преглъщане

- дистония

Ако са засегнати бъбреците, производството на урина може да е намалено или да липсва. Някои от тези симптоми могат да се наблюдават и при отравяне с мед, което се дължи на остра или хронична експозиция на мед в околната среда или на състояния като чернодробно заболяване или обструкции, които предотвратяват или потискат метаболизма и екскрецията на медта.

Дефицит на мед може понякога да възникне при пациенти, които имат състояния, свързани с тежка малабсорбция, като и при бебета, хранени изключително с краве мляко. Резултатите могат да включват намалени бели кръвни клетки и микроцитна анемия. Рядко X-свързано генетично състояние, наречено синдром на  Менкес, води до недостиг на мед в мозъка и черния дроб на засегнатите бебета. Заболяването, което засяга предимно момчета, се свързва с гърчове, забавено развитие, необичайно развитие на артериите в мозъка и необичайна сива чуплива чуплива коса.

Защо да се тествате?

За измерване на количеството мед в кръвта; за подпомагане на диагностицирането и проследяването на болестта на Уилсън; понякога за установяване на недостиг и излишък на мед.

Кога да се изследвате?

Когато имате жълтеница, умора, болки в корема, промени в поведението, тремор или други симптоми, за които лекарят ви смята, че могат да се дължат на болестта на Уилсън или, рядко, на недостиг или излишък на мед; през определени интервали от време, когато се лекувате от състояние, свързано с медта.

Каква проба се изисква?

Венозна кръв.

Специални изисквания за теста:

Сутрин, до 10:00 ч., на гладно. Да се предостави информация за провеждана субституираща терапия. Препоръчително е изследването да се извършва минимум 10 дни след последния прием на медикаменти, съдържащи мед.

‍Клинично приложение: Болест на Wilson.

‍