Варицела зостер (Varicella zoster) PCR

Тестовете за варицела и херпес се правят, за да се диагностицира настояща или минала инфекция с вируса (VZV), който причинява тези заболявания. Те често не са необходими при активна инфекция, тъй като диагнозата може да бъде поставена от лекаря само от прегледа на клиничните признаци и симптоми, но диагностичният тест помага за потвърждаване на инфекцията при пациенти с необичайни или тежки симптоми. При хора, които са изложени на по-висок риск от инфекция с VZV, (като например реципиенти на трансплантирани органи или бременни жени), тестовете за антитела срещу VZV могат да бъдат полезни, за да се определи дали човек е имунизиран.

Съществуват няколко метода за изследване за VZV:

Изследване на антитела

Когато сте изложени на VZV, имунната ви система реагира, като произвежда антитела срещу вируса. В кръвта могат да бъдат открити два вида антитела срещу VZV (имуноглобулини): IgM и IgG. Антителата IgM се произвеждат първи и се появяват при повечето хора в рамките на една или две седмици след първоначалното излагане на вируса. Това забавяне, след началото на инфекцията, прави тестовете за антитела по-малко полезни за диагностициране на текуща или активна инфекция. Нивото на IgM антителата се повишава за кратък период от време след инфекцията и след това намалява, като в крайна сметка спада под откриваемите нива. Понякога IgM може да се открие отново, ако скритият (латентен) VZV се активира отново.

IgG антителата се произвеждат от организма няколко седмици след първоначалната VZV инфекция или ваксинация, за да осигурят дългосрочна защита (имунитет). Нивата им се повишават по време на активната инфекция, след което се стабилизират, когато инфекцията с VZV отшуми и вирусът стане неактивен. След като човек е бил изложен на VZV, той обикновено ще има известно измеримо количество VZV IgG антитела в кръвта си до края на живота си. Изследването на VZV IgG антитела най-често се използва, за да помогне за потвърждаване на предишна инфекция и/или имунитет към VZV инфекция.

Откриване на вируса

Откриването на вируса включва намирането на VZV в кожен или гърлен секрет, кръв или друга течна проба, например цереброспинална течност. Това е е най-обичайният начин за диагностициране на текуща инфекция и обикновено се извършва чрез идентифициране на генетичния материал на вируса (VZV ДНК). Изследването на VZV ДНК се извършва с цел откриване на генетичен материал на VZV в проба от пациента. Този метод е много чувствителен и специфичен.

Изборът на тестовете и взетите проби зависи от пациента, неговите симптоми и от клиничните констатации на лекаря.

Защо да се тествате?

Може да се нуждаете от тест за варицела зостер вирус (VZV), ако вашият лекар подозира, че имате или наскоро сте имали варицела или херпес и трябва да потвърди диагнозата. Може да ви бъде направен тест за антитела срещу VZV, за да се провери имунитетът срещу вируса на варицела зостер след излагане на вируса или преди да получите имуносупресивни лекарства

Кога да се изследвате?

Тестове за VZV вируса се извършват, когато лекарят иска да разграничи активна VZV инфекция от друга причина, например ако човек има необичайни (атипични) и/или тежки симптоми. Тестовете за VZV антитела обикновено се извършват, за да се провери имунитетът към VZV, преди човек да започне имуносупресивно лечение или когато бременна жена, човек с отслабен имунитет или много малко бебе са били изложени на някой с активна VZV инфекция

Каква проба се изисква?

Натривка  от мехур (везикула) или от гърлото, кръв, гръбначно-мозъчна течност или друга телесна течност или тъкан могат да бъдат анализирани, за да се открие ДНК от самия VZV вирус. За изследване на антитела срещу VZV обикновено се взима венозна кръв.

Как се събира пробата за изследване?

Необходимата проба зависи от симптомите на пациента (ако има такива) и от това дали изследването се прави за определяне на наличието на антитела или за откриване на ДНК на самия вирус. Изследването на антитела изисква кръвна проба, взета от вена на ръката. ДНК на вируса Varicella zoster може да бъде открита от различни проби, включително натривка от обрива или гърлото, кръв и цереброспинална течност.

Необходима ли е подготовка за теста?

Не.

Какво означава резултатът от теста?

Лекарят преценява резултатите заедно с клиничните данни и медицинската история на изследваното лице.

Ако тестът за VZV ДНК е положителен, значи е налице VZV. Отрицателните резултати не изключват инфекция с VZV - вирусът може да е наличен в много малък брой или да не присъства в изследваната проба от тялото.

Клинично приложение: ХИВ, бременност, енцефалит.

‍