Прокалцитонин (PCT; Procalcitonin)

Този тест измерва количеството на прокалцитонин в кръвта. Прокалцитонинът се образува в процеса на производство на хормона на щитовидната жлеза калцитонин. Обикновено той се произвежда от специални клетки в щитовидната жлеза, наречени С-клетки, и се съдържа в ниски нива в кръвта. Въпреки това той може да се произвежда и от други клетки в тялото, когато е стимулиран от определени болестни процеси, по-специално от бактериална инфекция на цялото тяло (системна бактериална инфекция или сепсис), а не само от местни бактериални инфекции. Други причини за повишено съдържание на прокалцитонин включват инфекции с друг произход, увреждане на тъканите в резултат на травма, операция, панкреатит, изгаряния, сърдечен удар; бързо и тежко отхвърляне на трансплантирани органи (бъбреци, сърце, бял дроб и др.).

Нивата на прокалцитонин в кръвта се повишават бързо и до високи концентрации, когато човек има сепсис. Те не се повишават особено много, когато човек има вирусна инфекция или други заболявания, които могат да имат същите или подобни симптоми като сепсиса. Разликата при стимулация дава възможност прокалцитонинът да се използва за подпомагане на откриването на тежка бактериална инфекция в ранен стадий и да може да се направи разлика между бактериална инфекция и друга причина за сериозно заболяване.

Защо да се изследвате?

За диагностициране на сепсис при критично болен; за определяне на риска от тежък сепсис, водещ до септичен шок при човек, който има сепсис; за разграничаване на бактериалните от небактериалните инфекции.

Кога да се изследвате?

Тестът се назначава за тежко болни пациенти, при които лекарят иска да разграничи сепсиса от други причини за заболяването; има значение за правилният избор на АБ при пациент със сепсис.

Каква проба се изисква?

Венозна кръв.

Необходима ли е подготовка за теста?

Не.

Какво означава резултатът от теста?

Ниските нива на прокалцитонин при тежко болен човек показват нисък риск от сепсис и че е малко вероятно той да развие тежък сепсис и/или септичен шок, но нормалният резултат не го изключва. Ниските концентрации могат да предполагат локална инфекция, която все още не се е разпространила в цялото тяло и не е станала системна, или системна инфекция, която е на по-малко от шест часа. Може също така да показва, че симптомите на лицето вероятно се дължат на друга причина, като например отхвърляне на трансплантация, вирусна инфекция или травма - след операция или по друг начин.

Високите нива показват голяма вероятност за сепсис, т.е. по-голяма вероятност симптомите да са причинени от бактерии. Те също така предполагат по-висок риск от развитие на тежък сепсис и след това на септичен шок.

Умерените повишения могат да се дължат на неинфекциозно състояние или на ранна инфекция и заедно с другите находки трябва да се прегледат внимателно. Намаляването на нивата на прокалцитонин при човек, лекуван от тежка бактериална инфекция, показва отговор на терапията.

Клинично приложение: Менингит,  сепсис, тежка бактериална инфекция, кандидоза, некротични рани.

‍