Стерилна урина (трикратно)

Урината е един от отпадъчните продукти на организма. Тя се произвежда в бъбреците и се събира в пикочния мехур, докато човек не уринира. Обикновено урината не съдържа значителен брой микроорганизми. Ако обаче в пикочните пътища попаднат бактерии или дрожди, те могат да се размножат и да причинят инфекция на пикочните пътища.

Повечето инфекции на пикочните пътища се причиняват от Escherichia coli (E. coli) - една от най-разпространените човешки бактерии. Други често идентифицирани бактерии са Proteus, Klebsiella и Staphylococcus saprophyticus.

Ако в урината се открият бактерии, те ще бъдат изследвани за тяхната чувствителност към антибиотици, за да може да се приложи ефективно лечение.

Защо да се изследвате?

За диагностициране на инфекция на пикочните пътища.

Кога да се изследвате?

Ако имате симптоми на инфекция на пикочните пътища, като например болка по време на уриниране, необходимост от по-често уриниране или мътна урина.

Каква проба се изисква?

Проба от  първа сутрешна урина, взета по средата на потока.

За този тест се дава проба три поредни дни.

Специални изисквания за теста:

За да се направи посявка е необходимо да се вземе проба от урината "по средата на потока", за да не бъдат внесени бактерии, които се намират около уретрата и по ръцете. Процедурата за събиране на чиста проба "по средата на потока" включва следните стъпки:  

- Ръцете трябва да се измият непосредствено преди началото на събирането

- Гениталната област трябва да бъде много добре измита със сапун

- Повторете тази процедура три пъти

- Не събирайте първоначалната струя урина, тъй като тя може да е замърсена с кожни и уретрални бактерии

- По средата на процеса на уриниране съберете проба от урината в стерилен контейнер с винтова капачка (оттук и наименованието "средна струя" урина)

- Затворете плътно контейнера и измийте добре ръцете си

- Пробата трябва да се занесе в лабораторията възможно най-бързо (до 2 ч.), за да се предотврати по-нататъшното развитие на организмите

В лабораторията проба от урината се разнася по повърхността на една или повече агарови плочки и се поставя в инкубатор при телесна температура за 24 часа. Ако в края на този период няма растеж върху агаровите плаки, културата се счита за отрицателна за значителен брой микроорганизми, които биха могли да причинят инфекция. Ако са налице бактерии или дрожди, се преброява общият брой на организмите (брой колонии) и организмите се идентифицират чрез допълнителни биохимични изследвания. Допълнителните тестове определят кои антибиотици вероятно ще бъдат ефективни при лечението на инфекцията.

Клинично приложение: Бъбречни заболявания.

‍

‍