СУЕ (ERS)
сектор Клинична лаборатория
сектор Клинична лаборатория
Условия за вземане: Сутрин до 10ч., на гладно. При спешност, по всяко време на деня.
Хематология
няма подкатегории хематология
няма подкатегории хематология
СУЕ (ESR) е изследване, известно още като скорост на утаяване на еритроцитите.
Защо да се тествате?
За откриване и проследяване на активността на възпаление, като помощно средство при диагностицирането на основната причина.
Кога да се изследвате?
При съмнение за заболяване, което причинява възпаление, и в помощ на диагностициране и проследяване хода на това заболяване, особено темпорален артериит или ревматична полимиалгия.
Какво се изследва?
СУЕ (ESR) е косвена мярка за степента на възпаление в организма. Изследването измерва скоростта на утаяване (седиментация) на еритроцитите (червените кръвни клетки) във висока, тънка епруветка с кръв. Резултатите се отчитат като колко милиметра чиста плазма има в горната част на колоната след един час. Обикновено еритроцитите падат бавно, като оставят малко чиста плазма. Повишените нива на някои протеини в кръвта (като фибриноген или имуноглобулини, които се увеличават при възпаление) водят до по-бързо падане на червените кръвни клетки, което увеличава СУЕ (ESR).
Предназначение на теста
ESR е лесен, евтин, неспецифичен тест, който се използва за диагностициране на състояния, свързани с остро и хронично (т.е. краткотрайно или дълготрайно) възпаление, включително инфекции, рак и автоимунни заболявания. За СУЕ (ESR) се казва, че е неспецифичен, защото увеличенията не казват на лекаря къде точно е възпалението в тялото или какво го причинява, а също и защото може да бъде повлиян от други състояния освен възпалението. Поради тази причина СУЕ (ESR) обикновено се използва в комбинация с други изследвания.
СУЕ (ESR) е полезен при диагностицирането на две специфични възпалителни заболявания - темпорален артериит и ревматична полимиалгия. Високата СУЕ е един от основните резултати от теста, използван за потвърждаване на диагнозата. Тестът се използва и за проследяване на активността на заболяването и отговора към терапията при двете заболявания. Той е много важен и за проследяване на активността на основното заболяване, причиняващо възпаление, и последващия отговор на лечението.
Клинично приложение: Автоимунни заболявания, ревматоиден артрит (РА), остеоартрит, цeлиакия, лупус,синдром на хроничната умора, ювенилен идиопатичен артрит.