Токсоплазмоза (Toxoplasma gondii) IgG

Токсоплазмозата е инфекция, причинена от паразита Toxoplasma gondii. Диагнозата може да бъде поставена чрез серологично или чрез молекулярно изследване. Серологичното изследване открива антитела в кръвта, които се произвеждат в отговор на инфекция, и в зависимост от вида на наличните антитела (IgG или IgM) може да се определи настояща или минала инфекция. Молекулярните тестове, като например PCR, откриват генетичния материал (ДНК) на паразита в кръвта и показват остра инфекция.

T. gondii е паразит, който не може да бъде видян с просто око (микроскопски). При повечето здрави хора инфекцията или не предизвиква симптоми, или води до леко грипоподобно заболяване. Когато обаче бременна жена се зарази и я предаде на нероденото си дете или се зарази човек с отслабена имунна система (имунокомпрометиран), паразитът може да причини тежки усложнения.

Инфекцията може да се получи чрез:

- Ядене на заразена храна, особено на сурово или недостатъчно сготвено месо, като свинско, агнешко и дивечово

- Ядене на неизмити плодове и зеленчуци, които са отгледани в заразена почва

- Контакт със заразена почва

- Пиене на замърсена вода

- Пиене на непастьоризирано мляко

- Боравене със замърсена котешка тоалетна

- Игра в замърсени пясъчници

- Предаване от майка на дете

- Предаване по време на трансплантация на органи или кръвопреливане (рядко).

Основните гостоприемници на T. gondii са дивите и домашните котки. Когато котките се заразят чрез консумация на заразени птици, гризачи или заразено сурово месо, T. gondii се размножава и образува яйца, обвити в защитни обвивки (ооцисти). По време на активна инфекция милиони микроскопични яйца могат да се отделят в продължение на няколко седмици в изпражненията на котката. Яйцата стават инфекциозни в рамките на няколко дни и могат да останат жизнеспособни в продължение на няколко месеца. При всички останали гостоприемници, включително хората, T. gondii преминава само през ограничена част от жизнения си цикъл и след това образува неактивни кисти в мускулите, мозъка и очите. Имунната система на гостоприемника поддържа тези кисти в неактивно състояние и предпазва организма от по-нататъшна инфекция. Спящият стадий може да се запази през целия живот на гостоприемника, освен ако имунната система не се компрометира.

Първоначална или повторно активирана инфекция с Toxoplasma gondii може да предизвика значителни симптоми и усложнения при хора с отслабена имунна система, като например болни от ХИВ/СПИН, подложени на химиотерапия, с наскоро трансплантирани органи или приемащи имуносупресори. Тя може да засегне нервната система и очите, като причини главоболие, припадъци, объркване, треска, енцефалит, загуба на координация и замъглено зрение.

Когато една жена се зарази по време на бременност, има 30-40% вероятност инфекцията да се предаде на нероденото ѝ дете. Ако тази вродена инфекция се появи в началото на бременността, тя може да причини спонтанен аборт или раждане на мъртво дете или да доведе до тежки усложнения при новороденото, включително умствено изоставане, гърчове, слепота и увеличен черен дроб или далак. Много от заразените бебета, особено тези, които са били изложени на риск в по-късен етап от бременността, изглеждат нормално при раждането си, но години по-късно могат да развият симптоми като тежки очни инфекции, загуба на слуха и затруднения в обучението.

Защо да се тествате?

За да се открие инфекция с Toxoplasma gondii при бременна жена, неродено бебе или при човек с отслабена имунна система (имунокомпрометиран), който има грипоподобни симптоми; понякога за да се определи дали човек е бил инфектиран преди това или за да се помогне да се определи дали усложненията се дължат на активна инфекция с Toxoplasma.

Кога да се изследвате?

Когато бременна жена или лице с отслабена имунна система е било изложено на T. gondii и/или има грипоподобни симптоми или тежка очна или мозъчна инфекция, за които медицинският специалист подозира, че се дължат на токсоплазмоза.

Каква проба се изисква?

Венозна кръв.

Необходима ли е подготовка за теста?

Не.

Приложение на теста

Когато някой е изложен на T. gondii, имунната му система реагира, като произвежда антитела срещу паразита. В кръвта могат да бъдат открити два класа антитела срещу Toxoplasma: IgM и IgG.

IgM антителата са първите, които се произвеждат от организма в отговор на инфекция с Toxoplasma. Те се появяват при повечето хора в рамките на една или две седмици след първоначалното излагане. Производството на IgM антитела се повишава за кратък период от време и след това намалява. В крайна сметка, понякога месеци след първоначалната инфекция, нивото (титърът) на IgM антителата спада под откриваемото ниво при повечето хора. Допълнителни IgM антитела могат да се произвеждат при реактивиране на спящия T. gondii и/или при хронична инфекция.

IgG антителата се произвеждат от организма няколко седмици след първоначалната инфекция и осигуряват дългосрочна защита. Нивата на IgG се повишават по време на активната инфекция, след което се стабилизират, когато инфекцията с Toxoplasma отшуми и паразитът стане неактивен. След като човек е бил изложен на T. gondii, той ще има известно измеримо количество IgG антитела в кръвта си до края на живота си и се счита за имунизиран (защитен) от повторна инфекция.

Когато се подозира вродена токсоплазмоза при новородени, трябва да се оценят нивата на IgA антителата в допълнение към нивата на IgM, тъй като изследването на IgA антитела е по-чувствително от изследването на IgM антитела при кърмачета. Тестът за IgA антитела подпомага диагностицирането на токсоплазмоза при кърмачета.

‍Клинично приложение: Бременност, скриниг на новородени, тежка очна или мозъчна инфекция.

‍

‍

‍

‍